Защо си оставихте боклуците на Шипка  

Поводът да напиша тези редове е безотговорността на хората към заобикалящата ги среда. Как поколения българи така и не се научиха къде се изхвърлят боклуците. Със сигурност всеки човек, когато си е вкъщи, не си хвърля цигарата на паркета. Нито пуска обелката от салам под масата. Но дали всеки един от нас е толкова възпитан и извън дома си?

Навярно защото се смята, че общото не е наше, следователно някой друг трябва да се погрижи. Вечната претенция на мнозина от нас – някой нещо да оправи. Кога ще се оправи това, някой да оправи онова и изобщо… кога ще се оправим и дали някога? Виновни за несгодите ни са политиците и държавата.  Чувстваме се предадени и прецакани. Умеем да изискваме, но не и да даваме.

Наскоро чествахме 3 март. Хиляди българи изкачиха Шипка, за да засвидетелстват почитта си към празника. И… оставиха тонове боклуци след себе си. Оправданието е, че кошчетата били малко. Отново някой друг е виновен: онзи, който не е сложил достатъчно кошчета. Виновен е, без съмнение! Но нима това означава, че на подобно историческо място трябва да се търкалят всевъзможни боклуци? Как им даде сърце на всички онези развълнувани и вдъхновени от патриотични чувства хора да подминат с безразличие такава грозна гледка?

Патриотизмът е любов към родината и желание за опазването ѝ.
 
Мария Василева, София