Защо лудниците пускат психари като бургаския бабаит  

Случилото се на бургаската спирка отново разтревожи съзнанието ни. Разтревожи го, но не ни потресе. Може би защото вече сме свикнали. И защото това насилие над беззащитни и нищо неочакващи хора се превръща в брутален български патент.

Спомнете си изверга в немското метро. И неговата жертва остана с потрошен крайник, както и бургаската старица. Само че онзи ще си полежи бая за тарикатлъка и балканско-просташката си безцеремонност. Докато бургаският бабаит със сигурност ще се измъкне я по болест, я по лудост. Най-много да го приберат в някоя психиатрия и като се кротне под въздействието на лекарствата, ще го пуснат по живо, по здраво. За да тръгне пак по улиците и да наказва следващите, които го позагледат.

А и възрастните са най-удобните жертви. Не само по улиците. И в домовете си. Представяте ли си как нощуват самотните старци по селата, зад катинари и ключалки, които само ожесточават неканените им гости. Дошли за последните им левчета от мизерните им пенсии, за няколкото им кокошчици или единствената им козичка. Спомнете си и онази народна приказка за отношението към старите хора. Притиснати от една страна от позорно разпадащата се социална система с нейните мизерни трохи, наречени пенсии. Оставени на произвола на съдбата от полицията, за която да пътува една кола пет километра до съседното селце, е непосилно финансово бреме.
И накрая няколко думи за безразличието. На въпросната бургаска спирка имаше и други чакащи. Спря и автобус, вероятно пълен с пътници. Как не се намери един човек, от пътниците, шофьорът на автобуса или чакащите, който да помогне. Не да погне престъпника, а да се наведе и да прояви най-обикновено човешко внимание и съчувствие.
 
Иван Асенов, София