Като дойде „демокрацията“, всички се оказаха набожни. Първи бяха бившите комунисти, които не влизаха в църква, след тях - сините, зелените и други, които палеха свещи, слушаха пеещи попове и целуваха ръце... Повечето управници ни втълпяват, че са добри християни. Защо тогава, питам, не изпълняват поне една от десетте Божии заповеди?
Ако започнат да го правят, няма да има бедни и парите ще стигат - и за сираците, и за пенсионерите, и за болните... Жалко е, че повечето, като влязат във властта, стават Първи между равните. Разболяват се от една духовна болест (мания за величие), която ги отдалечава на огромно разстояние от тези, които са ги избрали. Първо си променят финансовото положение, което пък им променя начина на мислене и поведение. И както е казал Овидий: „Който има пари, може да си позволи да бъде глупав колкото си иска“. Аз казвам: Демагогията е като бременна жена, не може да се скрие…
Д. Марковски
Все още няма коментари