Времената май вече безвъзвратно са се променили. Това показа последното посещение на Медведев у нас. Потупванията по рамото, прегръдките, закачките ала Юнкер на изток от нас не впечатляват. Руският пратеник прие с кисела усмивка шегата на Борисов с изтребителите, но веднага побърза да се реваншира с ироничната си вметка с китайския юан.
Този път обещания и грандиозни планове за шлемове нямаше. Общо взето, посланието беше да си изпипаме нещата с „Турски поток“, ако го искаме, иначе без нас. Лошото е, че ние уж май сме ги изпипали, ама не съвсем. Щото Юнкер, на когото се доверяваме, ще го сменят след два месеца. Новите кой ги знае на какъв акъл ще са. Да не си закупим тръбите и оборудването и после да ги опаковаме с найлони като в Белене. Газовият хъб „Балкан“, дето с такава страст го рекламираме, май мина и замина покрай ушите на довчерашните братушки. Ясно е, че ако искаме да работим с тях, трябва да ги уважаваме поне колкото веселяците от Евросъюза. В крайна сметка е ясно, че за собствените ни интереси няма кой да се погрижи освен самите ние. Че зимите у нас са студени, без газа и тока сме за никъде. Това, което днес се постигне, ще ни е от полза занапред. Да не станем, освен най-бедните, и най-мръзнещите европейци.
Атанас Пенев, Варна
Все още няма коментари