Венислав – само на 11 години, се е застрелял с ловната пушка на баща си в Стрелча. Неговият връстник Асен Ганчев от Градежница, Тетевенско, бе премазан от необезопасена врата на футболно игрище. На същата възраст в асансьор в бургаския квартал „Меден рудник“ бе заклана Никол Йончева. 16-годишно момиче от село Габровница бе пребито до смърт от приятел, с когото живеели на семейни начала. За килър е нарочено и 6-годишно дете от злощастния рожден ден във Виноградец.
Това е само част от зловещата хроника със смърт и деца в България за има-няма десетина дни. Какво става? И това ако не е апокалипсис или поне началото му. Къде са родителите на тези деца, докога обществото ще се прави на невинно и учудено. Училището ще продължава ли да е безучастен и ням свидетел на касапницата? А МВР още ли ще е просто регистратор и събирач на данни постфактум за прокуратурата?
Няма ли някой, който да изкрещи силно: „Стоп! Стига! Докога?”. Ама да бъде чут и да се случи нещо.
Иначе във и без това зловещата демографска катастрофа да си позволяваме да губим деца, е престъпление – не, ами самоунищожение. И ако не го разбираме, това наистина е краят на тази държава.
Поне се разплачете.
Донка МИШЕВА, Сандански
Все още няма коментари