Ужас! Майсторят ковчези в училище  

 
Беше отдавна, много отдавна, в детството мое. От предния ден в ранни зори тръгвахме в полето и гората. Беряхме алени макове, сини метличини, люляк, момина сълза, зайча сянка, трендафил.

На 24 май училището осъмваше окичено с венци и букети. А ние, пременени и усмихнати, събрани в салона, пеехме ,,Върви, народе възродени“.
 
Идваше свещеникът, ръсеше навсякъде със светена вода и благославяше. После молебена го премахнаха, но събирането на цветя и плетенето на венци остана.
 
Днес това училище е самотно и потрошено. В една от стаите се майсторят ковчези. Изправени до стената, те чакат. Училището изпраща своите предишни ученици с последен дар. Ковчег. 

Тъжно, но е истина.
 
Мария КОЛЕВА