Учих за докторка, а трябвало да стана чистачка

Сблъсках се с един от абсурдите в родното образование. Дъщеря ми ще бъде в първи клас. Живеем буквално пред столичното училище „Васил Априлов”, което се брои за елитно и мераците да си запишеш детето в него са големи. В същото училище са учили моята баба, майка ми и аз, защото живеем в квартала. Сега дойде редът и на децата ми.

Всяка година родителите стоят на опашка поне по една нощ, за да попадне синът или дъщеря им в списъка на кандидатите. Така беше с по-големия ми син, който вече е в седми клас. Но момиченцето едва ли ще успее да се вреди. От тази година училището въведе точкова система. Според нея детето ми има 3 мизерни точки. Не се зачита това, че братчето му учи в същото школо, защото вече е голямо.

Почти няма тежест и това, че живеем пред самото училище – всички родители на кандидат-ученици трескаво записват децата си на фалшиви адреси в квартала, въпреки че живеят в „Дървеница”, Лозен, „Симеоново”, жк „Люлин” и др. Ще ги познаете по лъскавите джипове, с които всеки ден ги водят и взимат от училище. Вижте, ако вместо лекарка, каквато съм, бях чистачка в същото училище, приемът на дъщеря ми щеше да е в кърпа вързан. Според правилника, измислен от директорката му, тогава щях да имам цели... 10 точки. Мило мое дете, толкова съжалявам, че лекомислено учих за докторка, а не станах чистачка! Дали някой ден ще ми простиш?
 
 
Д-р Виктория Узунова, София