Тъгувам за времето на „Оркестър без име“

По "БНТ свят" гледах вечната класика "Оркестър без име" и ме налегна голяма носталгия по онова време. България през 80-те години на миналия век бе едно чудесно място за живеене. Режимът се беше либерализирал сериозно. Горбачовата перестройка тропаше на вратата. Животът беше хубав, спокоен, предсказуем. Морето беше истинско, нямаше и наченки от бетонната джунгла, която ни заля. От бирата не болеше глава, водката бе "Царевец", кутия "Феникс" и "БТ" вървяха по лев, лев и двадесет. И най-вече, имахме държава.

А за уникалните филми, които се правеха, да не отварям дума. "Оркестър без име" е ярко доказателство за това: "Любов, раздяла и още нещо...", пееше певицата Рени (Катерина Евро), а ние вярвахме само в любовта. Ех, защо нямам машина на времето?
 
Тошо К., Перущица