Свещеници обърнаха църквата на тържище

 
Благовец - светъл християнски празник. Казват, че на този ден и най-силната отрова губи силата си, а човешката душа се отваря за доброто. Храмовете се пълнят с миряни, дошли да запалят свещица за здраве, за деца, за близки, за успех и благоденствие. Винаги, когато влизам в храм, изпитвам особено, необяснимо чувство. Изпитах същото и на този ден, решила с деца и внуци да почетем празника в храма „Света Троица" в "Кючук Париж" в Пловдив. Едва влезли обаче, това чувство бе прогонено от нещо неочаквано и смразяващо. Най-напред от мисълта, че влизам в търговски център. Вляво - магазинче за икони и църковни сувенири. Вдясно - каса, на която се продаваха свещи, чиято цена започваше от 40 ст., 1 ,2 лв. Тук помолих за молитва за здраве. Служителката записа имената за молитвата и каза бързо да отиваме, че свещеникът е готов и ни очаква.

Почти до входната врата той ни посрещна сърдито с думите: "Хайде, по-бързо". Тактично се опитах да му кажа, че храмът Божи не е място, където се бърза, но той не ме чуваше и продължи: "По-живо, не стига че сте дошли по никое време (11 ч.), ами и да ви чакам.Чакат ме кръщене и венчавка". Без да дочака да се съберем около него, почти до входната врата, за минута-две изчете нещо. Прекръсти се веднъж и изчезна. Не спомена дори, че при молитвата всеки от нас трябва да държи свещ, както са изисквали в другите храмове.

Да, Божият служител бързаше за там, където щяха да паднат повече пари - на кръщавката и на венчавката. Гледах добре закръглените Божи служители, спрях се и на глас попитах възможно ли е това?! Та това е храм, не тържище! Най-малко място, където да те овикват и пришпорват. Но на добре загладените Божи служители на Благовец не им беше до обикновените миряни, до техните болки, молби и молитви!
 
Валерия Стефанова, Гулянци