Нашето село вече падна под 200 жители (барабар с циганетата). Затова нямаме право на кмет, а пощата работи само в понеделник, сряда и петък. Вестниците, които излизат с дата четвъртък, ги получаваме най-рано в петък. И ако искаме да водим кореспонденция с тях, това се случва след дъжд качулка – чак в понеделник. Кога писмата ни пристигат при тях, никой не знае. Пощаджийката ми обяснява, че вероятно нашите писма закъсняват. Затова от села като нашето няма печеливши от разните томболи и игри. А писма пишем. Само марката е 65 стотинки, ама защо ли ги харчим.
Георги ДИМИТРОВ, с. Каранци, Великотърновско