Ослепяхме, оглупяхме и онемяхме. Кой ще ни прости абсолютната апатия, убийствената летаргия, кой? Децата ни, внуците ни… И ще я има ли България за несретните ни правнуци? Има ли на тоя свят друг такъв безропотен народ, стигнал до собственото си самоунищожение? Немеещ пред грабежа на собственото си съзидание, безотговорен за съдбата на оредялата си челяд, невъзмутим пред оскверняването на хилядолетната си памет.
Една държава, стигала някога до три морета, днес се гърчи в агонията на собствения си хаос. Държавата с най-мощната армия на Балканите днес е почти без армия. Ние, които сме учили света да лети на самолети, днес нямаме собствена авиация. Топим се и раздаваме и малкото, което ни е останало, на вересия.
Донка ХРИСТОВА, Търговище
Все още няма коментари