Селският живот е утеха за пенсионерите

Тази година нашето семейство си купи селска къща с два декара двор в едно ловешко село. Стара чорбаджийска къща от 1934 г., доста запусната, съборетина. Реставрирахме я и я европеизирахме – бани, тоалетни и т. н. Нов покрив, фасада, външен и вътрешен интериор. Затревихме цялата площ и оттогава поддържаме терена тип „английска ливада“. Равносметката сега е: 50 овощни дървета, лозе, асми, оранжерия, зеленчукова градина, пасажи малини и ягоди… За домашната ракия, виното, компотите, сладката и другите зимнини въобще не споменавам, те са си в реда на нещата.

Изводите:

1. Селският живот е по-разнообразен и увлекателен от градския, особено за пенсионери. Всяка минута си зает с нещо необходимо и полезно и не ти остава време да мислиш за глупости.

2. Ако някой си мисли, че животът тук е прост и не се изискват умения, мислене, анализ, планиране, интелектуален труд и пр., лъже се. Това е съвсем различен свят, който си има своите правила, норми и ред.

3. Няма по-голямо удоволствие от това да засадиш нещо и да следиш развитието му, да не говорим изобщо за момента на прибирането, консумацията и обработката до крайния продукт. Все едно се грижиш за деца по много забързана процедура. Но колкото и да обяснявам, няма да се разбере, ако не се изпита и изживее...
 
Юлий Георгиев