Докога „народните ни представители“ ще решават сами как да харчат нашите пари? Сами си гласуват заплатите, безотчетните, субсидиите, командировъчните, лимузините, охраната, квартирите, ваканциите и други благини, неизвестни нам.
А и последното безумие - да им плащаме да учат чужди езици?! Ако са стойностни политици, трябвало е, преди да се кандидатират, да са ги изучили. А не да ни срамят по света с придружаващи преводачи или с мъките за намиране на подходящите чужди слова. Все още българският език не е приет за официален на планетата, а някои депутати и него не владеят.
Предложението за образователен ценз за гласоподавателите и кандидат-депутатите не се прие, защото било недемократично. А да ти решават съдбата неграмотни депутати и общински съветници, е демократично и законно.
И “Търпи народът наш, той има петвековен стаж“, пише Радой Ралин.
Доживяхме и това - не стига че ги храним, поим, правим ги богати и известни, но ще им плащаме да се научат да казват: тенкю или конгратюлейшън…
Инж. Димитър Марковски