Маргарет Тачър бе възхитена от образованието ни

Скоро ще запее школският звънец. И пак ще потръпнат душите на деца, на родители и учители. Но за кого ще бие той? И ще заглъхне ли тревожният смут в обществото за съдбата на родното школо, защото то от година на година губи своя идентичен, национален характер, неспособно да изпълнява святата си мисия?

Училището ни се люшка без дългосрочни разумни програми, без национална стратегия, както е в почти всички сфери – духовни и икономически. Как допуснахме в една България с неоспоримо достолепна образователна система отпреди, днес да има толкова неграмотни хора, толкова отпаднали деца от училище?

През тоталитарното време на посещение у нас бе Маргарет Тачър и тя бе възхитена от българското образование като цяло. Бе удивена от професионалните ни училища. А скоро Мерсия Макдермот, която е биограф на Левски, Гоце Делчев и Димитър Благоев, бе разочарована от духовния климат в демократична България. Защо?

Какво взехме от чудесните ни традиции и как ги внедрихме в новите програми и методики, че образованието ни сега да е толкова окаяно?

Не е важно само колко финансови средства са отделени от бюджета, а в какво и как се влагат, какъв е резултатът!
 
Донка БОТЕВА, Търговище