Магазинерка изгони бедна жена, не ѝ достигнал 1 лев

Онзи ден, докато пазарувах в хипермаркет от голяма верига, на касата станах свидетел на следното: възрастна жена си беше купила най-основните продукти, с които може да преживее идната седмица. В количката ѝ имаше боб, яйца, мляко, хляб, сирене и малко домати. Оказа се обаче, че не ѝ достига левче и тя каза на касиерката: „Моля ви, извадете няколко доматчета, за да станат точно!“. А тя ѝ отвърна: „Ама, госпожо, вижте каква опашка направихте, нямаме цяла вечер!“.

Друг също толкова нервен господин се провикна: „Айде малко по-бързо, защото си имам по-важна работа“, потропвайки с крак.
Нещото, което обаче никой не се сети, е, че жената има нужда само от 1 левче, което едва ли би ощетило нервния чичко или всичките 20 души на опашката.

Очите ми се насълзиха, а жената трепереше от притеснение. Касиерката я изгони и ѝ каза: „Махнете се настрани и като намерите 1 лев, елате и си вземете нещата”.

Женицата се дръпна настрана и започна да рови във видно празното си портмоне. Сигурно щеше да си тръгне, без да е взела нищо и най-вероятно щеше да остане гладна, защото беше 8 ч. вечерта. Отидох при нея и понечих да ѝ дам 2 лв., а тя ме погледна с насълзени очи и ми каза: „Ама аз кога ще ви видя, за да ви ги върна?”.

Отвърнах ѝ: „Моля ви, вземете ги! Вие имате по-голяма нужда от тях. На всеки се случва да не му достигне някоя друга стотинка!”.
И настоях, а тя ми каза: „Бъди жива и здрава!”.

Стигат ми тези думи, изпълват ме с много енергия. Напомням ви само да бъдете преди всичко хора и да си помагате, нищо че на вас невинаги са помагали, нищо че не ви стигат парите, нищо!

 
М. Манолева