Неотдавна приеха майка ми в пловдивската болница "Св. Пантелеймон", не това е важното. Чакахме четири часа. И това не е важно! Дежурният лекар работеше здраво човекът! По едно време викнаха едно име и жена влезе в кабинета. Хората възроптаха! Чакали са дълго време, а тази с връзки влиза! Аз също изказах мнение и тогава се обади мъжът ѝ - лекар бил и така било между колеги! Отговорих му, че тук повечето от нас чакаме от часове и на всички ни е спешен случаят, а господинът не спря да повтаря: „Аз съм лекар и ние помежду си сме…“.
„Като сте лекар, да не би да сте повече от хората тук“ - му казвам. А той си знае своето. „Абе, господине, като сте лекар, що не си излекувате болната с предимство?“, пита една жена.
Уважавам лекарската професия, ама тоя ми вдигна кръвното.
Васил КАРАМАНЛИЕВ, Хасково
Все още няма коментари