Кунева ни продава на лапачите от „Америка за България“

 
„Ето, аз ти давам всичко, ти какво ще ми дадеш.“ Рефренът на тая чалга песен вероятно е запяла госпожа вицепремиерката и министър на образованието Меглена Кунева на срещата си с ръководството на фондация “Америка за България” тия дни.
След цирка в зала „Арена Армеец“, за който бяха похарчени 2 млн. лева, но стана ясно, че обещаните 10% увелич
ение на учителските заплати в България така и няма да се случат, известната сред електората Мадам Йес е предприела важен дипломатически ход.

Тя прие лично Нанси Шилер, заместник-председател на Управителния съвет и действащ президент на организацията „Америка за България”.

„Учителите нямат мотивация и подкрепа от обществото. Затова те са мой приоритет и искам да бъдат издигнати отново сред най-престижните професии.“ Това заявила Кунева и посочила като голям проблем пенсионирането на 45 000 учители през следващите 10 години.

Ние, учителите, трябва да сме пълни ахмаци, ако не си преведем цялата тази истерична галиматия. Ясно е, че държавата иска скоропостижно да се освободи от 45 000 неудобни, които знаят какво е било преди „демокрацията“ не само дереджето на образованието, но и социалният статус на хората. Някому не е удобно тези истини да стигат до главичките на децата. Обаче мизерията е такава, че без отново да се продадем на Големия брат отвъд океана, няма как да стане – нито пенсионирането, нито захлебването на оставащите в системата послушковци.

Затова Мадам Йес пак е протегнала ръка като просяк. Нищо че „Америка за България” вече е инвестирала близо 100 млн. долара в българското образование по различни програми през последните само шест години. Защо ли?

Е, г-жо Шилер, спете спокойно. Срещу жълтите стотинки, които отново ще изсипете у нас, нацията ни ще изчезва в забрава на турското робство, на кланетата в Батак и Стара Загора, в забрава на това, че от този вековен гнет са ни избавили не САЩ, а братска Русия. Така няма да ви трябва да организирате каквито и да е преврати тук.
 
 
Тодор ТОДОРОВ, Стара Загора