Започва европредседателството на България за шест месеца. Това е изключителен шанс, и какво от това, за българите? В деня на откриването имаше девет протеста по различни поводи. Може би защото хората искат да озвучат повече проблемите си пред Европа. Слушам мнението на член на правителството, която казва, че „да стачкуваш сега, е все едно да се оплачеш на арменския поп“. На европейските гости въобще нямало да им направи впечатление, защото те били виждали всякакви неща в страните си. Вътрешните проблеми не касаели европейските лидери, а трябвало през тези шест месеца да се решават проблемите в Европа.
Аз обаче се питам – нима най-ниските заплати и пенсии у нас, високите цени спрямо доходите, проблемите в здравеопазването, образованието и навсякъде, които са характерни за България, не са част от проблемите на Европа? Почти 30 години демокрация, а ние продължаваме да летим към дъното. Не е ли точно сега времето, в което нашите политици да извоюват по-добър живот точно за българите, които са най-бедните в Европа, с предимство пред останалите граждани на Стария континент. Защо ние не си признаем най-после, че народът ни живее на ръба, а все се представяме, че имаме нисък бюджетен дефицит. Може би сега е времето европейците да видят, че с нашите пенсии нито един от тях няма да доживее старините си, а ние сме още тук и се молим някой да ни забележи и промени живота ни от форма на оцеляване на достойни старини. Политиците все говорят за младите, но ние сме също тук.
Политиците казват, че България е в растеж. Е, тогава повишете доходите на всички работещи и на всички пенсионери. Направете го с размери като в европейските държави, та да го почувстваме този официален растеж по джобовете си.
В. Александрова, София