Ало, Топлофикация, пуснаха ни парното, радиаторът студен

В истинско ходене по мъките се превръща досегът със служителите на топлофикацията, когато се наложи да опреш до услугите им. Преживях го съвсем наскоро в перипетиите около пускането на парното в кооперацията, на която съм домоуправител. Оказа се, че в абонатната ни станция нещо не е наред. Служителят го установил, но не предприел нищо, оставил нещата така, за да отопли останалите обекти. После щял да мисли. Та цяла неделя мислене, другите хора се греят, а ние чакаме още десетина дни нещо да се случи.
На телефона, който е закачен на вратата на абонатната,  естествено, никой не отговаря. На уж денонощния телефон на „Топлофикация“ старателно ти изцеждат импулсите, докато операторът те уведоми, че разговорът се записва, и други подобни. После се оказва, че срокът за реакция е 48 часа. Когато те отминат, се оказва, че екипите са претоварени и поредното ти обаждане стартира нови две денонощия. Накрая идва един уж майстор, гледащ лошо, некомуникативен, ръмжащ от яд, че ще работи в паяжини. Сакън да не го попиташ нещо или пък да поискаш нещо от него… Накрая парното е пуснато и работи с такава мощност, че трябва да си опреш гърба в радиатора, за да се стоплиш.
Така е в родината ни. Да живеят монополистите, дето се гаврят с нас. И нещо радостно: току-що съобщиха по телевизора, че няма да повишават цените на топлото цели шест месеца. Голям жест, благодарим ви.
 
Васил Пенев, София