Съседът остави да му окапят сливите, но не ми ги даде за ракия    

Малко встрани от съседската къща имаше сливови дръвчета. Хубави плодове раждаха и някои си откъсваха от тях. Бяха на два метра от оградата на моята къща. Видях, че започват да капят по асфалта на улицата и колите да ги газят. Имаше обаче и запазени плодове. Помислих си, че могат да се използват, ако се съберат в бидон и се сварят на ракия.

Посъбрах няколко шепи. Стопанинът комшия обаче ми направи забележка: „И аз събирам сливи! Остави ми ги“. Съобразих се с направеното предупреждение. Негови са си, ще ги прави каквото реши. След два дни, като минавах по улицата, съседът се обърна към мен с думите: „Вземи ги събери. Аз се отказвам да варя ракия. Не ми се дават пари за захар. Пък и на казанджията трябва да платя“.
Та така. Опак човек – остави да окапят сливите, ракия за себе си не свари, а на мен ми разреши с половин уста да събирам и варя, ама след дъжд - качулка.
 
 
Ангел НИКОЛОВ, Исперих