Спрете Стратегията за детето  

Два акцента от новинарския поток в последните няколко дни. Първият са обществените тревоги около така наречената Стратегия за детето. Вторият акцент е, че 7000 деца са останали извън класирането за ясли и детски градини. Това са само за София, колко са в другите големи градове? За селата и малките градчета не питаме. Там деца не се раждат. Е, как да се съчетаят тези две новини.

Държавата ще се меси в семейните дела, без да е в състояние да поеме възпитанието на децата. Този път премиерът изпревари събитията и блокира работата върху Стратегията, за да потуши в зародиш набъбващото недоволство. Хората имат основание за тревога с оглед на действащата в Норвегия организация „Барневарн“. Която точно това прави – отнема деца от семействата им и ги праща в други приемни семейства. Едното дете на една страна, другото - на друга. Представяте ли си братчето в Силистра, а сестричето в Петрич. Ако това се случи у нас, то ще бъде най-бруталното унищожаване на патриархалното българско самочувствие. Та кой от нас в детството си не е изпитал гнева на родителите си, кой не е наказван. А какво ще се прави с децата на малцинствата, живеещи в крайна бедност и мизерия. Там, където деца раждат деца. Ще им ги вземат ли? И къде ще ги пратят? И ще създадем професията приемен родител ли? Живеем трудно, борим се с живота, но си обичаме децата. Понякога строгостта е част от възпитанието. Но така се изграждат личности и характери. Иначе ще гледаме обици по лицето като на папуаси, татуировки, голи пъпове и смъкнати под задниците панталони. Убийте патриархалното възпитание и чакайте просперитет. А ние няма да дадем да ни отнемат децата.
 
Петър Димитров, Варна