Бялата зима покри със своята пелена всичко навън. Пухкави снежинки хвърчат, гонят се, палави и игриви, в танц се въртят. Не след дълго слънцето се показа зад хоризонта и стопи снежинките. Навън рано се стъмни. Ден по ден и коледната нощ дойде.
Още неродила сина си, Мария и Йосиф заминават за Витлеем. Не намерили подслон в гостоприемницата, те потърсили такъв извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитъка. Тук Мария родила сина си, повила го в пелена и положила в яслите, където били привързани осел и вол. Със своето дишане те сгрявали божествения Младенец - спасителя на човечеството. Затова в църквата се пее “Тропар на Рождество Христово”, “Дева днесь” и “Слава во вишних Богу”.
Казват, че в коледната нощ стават чудеса. Вярно е това! А на мене все ми е тъжно. Преди да си легна, с поглед отправен нагоре, молих се на Бог да ми прости греховете и да ми изпрати здраве, късмет, сполука, хубави и добри неща, за да преборя мъката. Прекръстих се и си легнах да спя. Незнайно как Музата разбрала, лекичко и тихо отворила вратата и изненадващо дошла и влязла при мене в стаята. Видях я и прошепнах: “Музо моя, добре ми дошла!”.
И сън прекрасен сънувах в нощта. Дочух глас, който ми нашепна: ”Не плачи за братя мили, за майка и баща! Ти не си сама. Отсега нататък, в радост и тъга, аз ще бъда твоята сестра”.
Благодаря ти, Боже, за това Съновидение, което пробуди моята душа! Косите мои погали и от очите ми замечтани сълзите изтрий. На жадни устни ”Не вода”, а тиха ласка и слънчева усмивка ти донеси. Разпали нежни чувства в женската ми гръд!
”Музо моя, ти наистина си моята сестра”. Щастлива съм с тебе сега. Ето, аз вярвам в чудеса, вярвайте и вие! Не искам да съм ”птиче в клетка”, искам на воля да пея и свободно да живея.
Затова, лети моя песен, огласяй простора небесен и докосни всички човешки сърца!
Дора МАНЧЕВА, Враца
Все още няма коментари