След Десети ноември дежурен лекар отказа да ни посети вкъщи, защото сме били комунисти  

Вече 30 години има масово недоволство от здравната система у нас, като обвиненията падат върху управляващите партии. Това всички го виждаме и сме го изпитали, но лекуващите лекари най-малко имат вина за това.

Аз вече съм на 82 години, но без медицината и лекарите отдавна да не съм на този свят. Претърпял съм две животоспасяващи операции. Лично аз нямам никакви претенции и недоволство от дейността на лекарите въпреки сбърканата здравна система. В етрополската болница докторите Даков, Неделев, Кацаров, Парчев, Китов, Герчев–син и светилото в ортопедията – академик Герчев, бяха и са на високо ниво. Пак в Етрополе стоматологът д-р Христов и зъботехникът Симов пък ми ремонтираха зъбите безвъзмездно.

И ботевградската болница по онова време беше на академично ниво. Главният лекар, доктор Василев (Мибо), беше събрал светила в медицината. Там бяха докторите Цветков, Василев, Кузманов, Маринов, Пеев, Стефанов, Томов, Цеков. По-късно и досега традицията поддържат докторите Дяков, Вълковска, Френгова, Лазаров, Стаменов, Стоядинова, Багелейски и другите. В Правец здравното заведение дълги години беше ръководено от д-р Райчинов. Сега личните лекари Чубриева, Тодорова и Грънчарова посрещат пациентите с удължено работно време. Прегледи извършват и специалистите д-р Иванов – кардиолог, и очната лекарка Банчева. В Първа градска болница София пък бях обгрижван от докторите Цолова, Гериловска и Цветкова. И тук нямам никакви забележки.

Тежка операция претърпях и в Медицинския институт на МВР. Бях в урологичното отделение. Тук са доцент Смилов, докторите Кунев и Пепелджиев. Всички от отделението работят като смазан механизъм. Медицинските сестри, начело със старшата сестра Люси, действително са сестри. Неуморим е и очният лекар д-р Цанков, изцяло изтъкан от човещина. В Окръжна болница „Света Ана” пак нямах никакви проблеми. Там с ярка светлина свети кардиологът д-р Финков. Но неадекватната здравна система затруднява и лекарите, и пациентите.

Ще посоча и пример, при който се нарушава Хипократовата клетва. Непосредствено след 10 ноември 1989 г., в зората на „демокрацията”, се наложи за спешен случай да извикаме дежурния лекар. Той категорично ни отказа посещението, под предлог че сме комунистическо семейство. Забранил беше и на сменника си да дойде. Добре че той пренебрегна забраната и случаят завърши благополучно. А този лекар беше завършил медицина с партийна препоръка и стипендия от държавата. Въпрос на морал, който все повече ни липсва.
 
 
Христо Христов-Референта, Правец