Посещението на папата предизвика интереса не само на българските католици, но и на православните християни. Видяхме един висш сановник, който излъчваше доброта и кроткост. Гледайки го, човек неволно го осмисля като баща или дядо, достигнал възраст, на която да излъчва доброта и спокойствие. Това е усещането за Франциск – като за човек, който умее да цени малките неща.
Вярвам на премиера, според когото висшият сановник се е зарадвал искрено на киселото мляко. Нищожен жест, но го е върнал към детството и затова го е умилил. И някак неразбираем е инатът на висшия ни клир, който не пожела да изпрати свой представител на изявите на госта. Нещо, което и мюсюлманското вероизповедание не си позволи. А пък пловдивският архиерей дори отправи укорни думи срещу високия гост.
Неминуемо човек се замисля за огромната дистанция между клира и обикновения български православен християнин. И невероятната строгост, която излъчват нашите духовници. Като се започне от патриарха и се стигне до последния свещеник в православния храм. Скрити зад брадите си нашите свещнослужители, остават верни на канона, но отдалечени от хората. А така не се печели доверието на вярващите. А и всички знаем, че вярата е в нас и ние влизаме в храма за среща с Бога, а не с попа.
Светла Николова, Варна
Все още няма коментари