"Ремонтираната" "Витошка” ме прати в "Пирогов"

Миналата седмица излязохме с една приятелка да се порадваме на топлото време. Но какво ни трябваше да ходим на „Витошка”. Един велосипедист профуча край мен, аз да се мръдна - и токчето ми някак си се закачи между две павета, спънах се и паднах. Усука ми се коляното и както бяхме тръгнали на кафе, стигнахме до „Пирогов“.

Ставата ми веднага се поду, но докторът ме успокои, че няма нищо страшно. Изписаха ми един мехлем и по живо, по здраво ме пратиха за домашно лечение. Здравната ни система е гола вода, но сега няма да се спирам на нея. Мъката ми е за парите ни, които отиват за данъци – това се запитах за сетен път. Скоро я ремонтираха тая улица, а паветата едно с едно се нямат. По-криви са от пръстите на ръцете ми. Ама аз съм на 68 години, а паветата са само на няколко месеца.

Мой приятел архитект, който разбира от строителство, много добре е наблюдавал бригадата, дето лепи последните плочки от улица „Солунска” надолу. Той ми разказа как слагали страничните бордюри, ориентирайки се по една разчертана линия в пясъка. Чудя се и се мая, ако така нашите майки и бащи бяха строили България, то днес щяхме да живеем като в катун. Та мисълта ми беше – сега ще си гледаме в краката, защото на изборите не гласувахме с главата.
 
Величка Стоименова, София