Въздухът ухае на печени чушки, на туршии, на сладка, на вино. А навън се носи воня, смърди на злоба, омраза и ненавист. Толкова се промениха хората, озвериха се, оглупяха. Толкова много партии и толкова много кандидати за власт имаше на миналите избори. Само един пример - в селище с 1750 жители 11 кандидати за кмет.
Защо вместо да оправим живота си, ние правим партии и хвърляме милиони за тях. Вместо да влязат тези пари в джобовете ни, в домовете ни. За какво ми е да знам, че за нормалното съществуване на един човек са необходими вече 1351 лв., а аз получавам пенсийка от 243 лв. Значи, че три милиона българи съществуват, живеят ненормално. Тогава кого обслужват тези 75 на брой партии в България? Докопат ли се до мръвката, ще ни глозгат до кокал, че дори и кокала ще изгризат. И тук се сещам за мъдрия Недялко Йорданов, който го казва толкова точно и толкова истински:
„Оголели от грижи за стомаха и джоба, ослепели от завист, оглупели от злоба, онемели от страх, озверени от крясък в крайна сметка ще станем на пръст и на пясък”.
И ако не желаем да чуем никого, ако пак тръгнем с рогата напред и с празни глави, то нека поне послушаме поета и: „Затова да запазим във времето тежко малко нещо от Бога и нещо човешко!”.
Какво по-хубаво от това да се сетим за Бога, че той е там горе и следи всяко наше действие?!
Валерия Стефанова, Гулянци
Все още няма коментари