28 години управляващите не се интересуват изобщо как живеят пенсионерите, ни от това какво остава в джобовете им. За какво сме работили по над 40 години? За какво работят днес нашите деца и внуци? За всичко друго, но не и за достойно заплащане и нормален живот! Ние, пенсионерите, получаваме най-ниските пенсии в ЕС.
Децата ни получават най-ниските заплати в Европа! И защо - заради шепа тарикати, които тънат в разкош, а ние сме принудени да им го осигуряваме. Превърнали са ни в „добитък“ с една-единствена функция - да работим от сутрин до здрач, а те да ни вземат всичко до стотинка. Кажете ми, българи, като получите мизерната си заплата и платите данъци, осигуровки, такси, телефони, ток, вода, какво остава в джоба ви? 28 години гледат на нас като на дойни крави, а ние търпим и тъпеем. Пенсиите ни от 100 евро и заплатите на децата ни от 300 евро са жалки и срамни до десетките хиляди на нашите „вождове“ в НС, МС, в институциите. 28 години едни и същи тарикати паразитират върху нашия гръб. Вместо да се осъзнаем и да потърсим полагащото ни се, ние ги избираме отново, угояваме ги и от милионери ги правим милиардери.
Стоян Чилингиров казва: „Не се гордей с това, което си, а с това, което ще бъдеш в последните дни на своя живот“. 2,5 милиона български пенсионери, нима ще можем с нещо да се гордеем в края на живота си? Нима геноцидът, агонията, мизерията и нищетата са повод за гордост?
Валерия Стефанова, Гулянци