На нечувана работодателска активност станахме свидетели това лято. Разбира се, в ущърб на работниците и служителите. И неслучайно по време на отпускарския сезон, когато възможностите за организиран отпор са почти нулеви.
Започна се с атаката на процента за прослужено време. Нещо, което засяга всеки трудещ се човек. Вечно намръщеният Данев, лошо гледащият Домусчиев и лукавият Велев подеха инициативата. А тя достигна до неочаквани за обществото височайши прозрения - работниците били търтеи, а синдикатите са вредни и ненужни. Изрази, които ни връщат 70-80 години назад към прозренията на ония чичковци с мустаците, които после подпалиха света.
Впоследствие се отметнаха от думите си, очевидно уплашени от острата обществена реакция, и лицемерно определиха работниците си като най-големия капитал. Не остана назад и така нареченият Съюз на работодателите в системата на образованието. Те пък вгорчиха лятото не само на родителите, но и на децата с безумната си идея да стартират учебната година от началото на септември и да я удължат до средата на юли. Време, в което практически не може да се работи нормално, тъй като училищните сгради са абсолютно непригодни за това. Това е една стара цел на управляващата върхушка на този работодателски съюз, всичките до един синове и дъщери на бивши комунисти и ченгета. Което не им попречи да яхнат синята идея навремето и да се намърдат на меките директорски местенца като кадри на СДС.
Естествено, стигна се до намесата на Върховния арбитър в българските дела – вездесъщия Бойко. Който, естествено, ги отстреля. Но да не си помислите, че е застанал на страната на засегнатите. Не, просто всяко недоволство може да наруши лелеяната от него стабилност и да застраши властта му.
Панайот Крумов, Варна
Все още няма коментари