Родена съм в България и с ужас узнах, че тук убиват за 10 лева. Не е страшно, че се разболях от рак. Не е страшно, че работя с толкова много мъже, а нямаше кой да дари кръв за операцията ми. Не е страшно, че нито един колега не дойде в болницата да ми окаже морална подкрепа.
Най-страшното се случи в едно квартално магазинче. След лъчетерапията подбирах полезни храни – плодове и зеленчуци. Реших да си взема и орехи. Рафтовете плътно са залепени до алкохола и когато си взех пакетче орехи, неволно ръкавът ми закачи една от бутилките. Шишето падна на пода и се разби.
Наскачаха трима охранители и шефката на магазина. Те се отнесоха с мен като с престъпник, опасен рецидивист. Обясних им, че поради заболяване неволно съм бутнала бутилката. А и магазинчето е малко като площ и натъпкано със стока. Не е изключено даже бутилката да е стърчала и да е паднала сама от въздушната струя. Не успях да ги убедя в моята невинност. Заплашиха, че ще извикат отряд полицаи, за да ме арестуват.
Оставих пълната количка с храната и 10 лв. на касата. Може би счупената бутилка ще я впишат брак, а охранителите ще допият платеното от мен съдържание. Прибрах се и до 5 часа сутринта не можах да заспя. Изпих три успокоителни хапчета, но имах чувството, че всеки момент ще ме покоси инфаркт. Хладилникът ми остана празен, аз съм гладна и ми се гади от нерви. Тъмно е и е страшно.
О, боже! Убиха ме за 10 лева.
Снежана СПАСОВА, София
