Подадохме ръка на цигани, те ни обраха

Преместихме се с мъжа ми в ново жилище. Всъщност – стара софийска кооперация. Предишният собственик беше напълнил мазето с боклуци и намерихме един млад и симпатичен ром Ицо, който се зае с ентусиазъм да го почисти. Имал човекът 4 деца и аз го натоварих с толкова почти нови детски дрехи от внуците ми, колкото жена му сигурно не беше виждала през живота си. Нахранихме го с мъжа ми добре, пратихме на децата му един кекс и, разбира се, платихме му щедро.

Но се оказахме пълни наивници. За да работи спокойно, му оставихме ключа не само от нашето мазе, но и от външната врата на общото помещение. Какво направи Ицо? Извадил си веднага ключове. Дошъл същата късна вечер с приятел и обрали не само нашето, но и всичките мазета на съкооператорите. Изчезнаха косачка за трева, скъпи инструменти, походни легла, електрически радиатори, буркани със зимнина, акумулатори. Хората в блока ни намразиха още от първия ден на съжителството ни.

Как да социализирам ромите? Никога няма да го направя, защото ме обират за 5-и път. Отмъкнаха ми чанта в автобуса, откраднаха ми портмонето пред СУ „Св. Климент Охридски”, разразяха ми металната решетка на прозореца и плячкосаха чантата ми със заплатата и всички документи. Сега и мазето. Направи добро, изяж...
 
Невена Стаменова, София