Писмо до Левски от кофите за боклук

Е, къде си сега, Левски, да видиш докъде стигна твоята неопетнена държава?
Аз ще ти разкажа! Съсипаха я! Дяконе, и знаеш ли какво? Ограбиха я! Иззеха всичко, което ни бе завещал! Знаеш ли, опетниха я повече, отколкото агата през онези векове... Нали, Апостоле, някога хубава Яна плачеше за бащиното огнище и братската любов. Днес, Дяконе, хубава Яна крещи безцелно "Гладни сме".

Знаеш ли? Цели семейства решават да забравят за "радостта", наречена живот, и съвсем умишлено дърпат спусъка, за да сложат край на мъките. Апостоле, онези девойки, нали ги знаеш, с черните очи, с белите лица, с румените бузи, с дългите коси и тънките снаги... Сещаш се, нали? Отдавна, Дяконе, тези девойки продават телата си извън граница. А знаеш ли какво се случва с широките нивя, гори и планини? Лее се славно бетон, Дяконе... Хотел след хотел, комплекс след комплекс. А пък хората ровят ли ровят в кофите за смет, та да намерят нещо, за да изкарат поредната неистова вечер...

А знаеш ли кое е смешното - че нашето бъдеще го определят онези с големите вратове, бетер агите! Знаеш ли, малки чавета намират за гротеска твоите портрети и дела... Жалко, тежко, плачевно, болезнено е!

Жалко е, нали, но това е истината, Дяконе... Виждаш ли, Дяконе, защо загина ей там, на бесилото? Знаеш ли, днес „българин” е обидна дума!
 
Василка РАНГЕЛОВА, София