Пенсийо, в супа за 2 лева месо няма

Влизам онзи ден в ресторант "Златното пиле", заедно с цялата си пенсия и великденската добавка, и си поръчвам една пилешка чорбица, за да се облажа като европеец. Бръквам с лъжицата два-три пъти, но в чорбата няма никой. Опитвам се да открия нещо като пилешка мръвчица, но и очилата не ми помагат. Извиках повторно келнера:

• Извинете, но бихте ли ми казали какво е това в паницата?
• Как какво, бе? Не видиш ли, че е пилешка чорба! - отсича уверено той и се кани да тръгне.
• Е, да, но в чорбата няма нищо...
• Че ти какво искаш да има за някакви си два лева, а? - повишава тон келнерът и – аха - да ме изхвърли на улицата.
• Ама как, моля ви се!... Поне едно крилце да имаше, за да облажи водата - отвръщам гузно.
• Щом искаш мръвка като европеец, поръчай си пиле на керемида - съветва ме строго той.

След час ми донася предната част на пилето, изтегнало се на голяма турска керемида, в каквато дори и Ахмед Доган не е ял. Грабвам вилицата и бързам да задоволя прищявката си. Но още от първия път ударих на кокал. Вземам керемидата с мършавата мръвка и право при готвача.

• Майсторе! - викам на гишето. - Вижда ми се много кокалеста порцията...
• Такъв ти е бил късметът, пенсийо! Паднало ти се е пиле, угоявано с празните обещания на управляващите ни политици.
• Ама и грамажът ми се чини не в ред - продължавам да излагам фактите като пред парламентарна комисия.
• Какво грамажът, бе?! - викна ядосан готвачът. - Я го дай на кантара!

Взема пилето с керемидата, а стрелката сочи 530 грама.

• Виждаш ли бе, пенсийо! Даже с трийсет грама повече - ликува онзи шмекер.
• Е, да, ама заедно с керемидата! - уточнявам аз.
• Че защо не си вземеш пиле на грил. Хем е по-тлъстичко, хем е къде-къде по-вкусно - викна отвътре майсторът и ми тегли една майна за десерт.

Не посмях да се възползвам от съвета му. Цяло пиле ще ми дойде множко за стомаха, който вижда само кисело млекце и попарка, А пък и едва ли ще ми стигне пенсията да го платя, като заделя от нея за тока, водата и прехраната. Освен това се страхувам този случай да не стигне до ушите на еврокомисарите в Брюксел, които ни съветват да се грижим повече за бежанците. Даже и финансовият министър Горанов ще ахне, когато научи, че българският пенсионер се храни с пиле на грил по време на криза и ще ни резне обещаваното увеличение на мизерните пенсии.
 
 
 
Спас Вутев, гр. Елин Пелин