Може ли да бъде българска черта лукавото подсмихване, подлата радост, когато виждаме какво става около нас. Може ли да предизвиква радост фактът, че някой е бил ограбен от престъпници?
А престъпление няма, няма и полиция. Все по-масово е усещането, че жертвите, малтретираните не получават съчувствие. Почтеният човек вижда как успяват само бандитите и мошениците. Няма ред, няма правосъдие. Много хора над 50 години са забравени и изхвърлени от трудовия процес. Нима икономиката не може да се възползва от тях? Всъщност – каква икономика? Тя се души от мафиоти и от политици далавераджии.
Вече няколко поколения в България са изхабени. Обикновеният човек няма право да се радва на живота, за който се е трудил и мечтал. Постепенно тези хора се превръщат в тежест, във врагове на днешните управляващи.
Ние изгубихме вярата си, обичта си. Започнахме да потъваме в блатото, в което ни вкараха новите демократи разбойници – от СДС, та до ден-днешен. И ще потъваме още по-дълбоко, откъдето измъкване няма. Така гърлата ни ще се напълнят с тиня, а душите ни - с кал. Това ще продължава, докато не се спрат кражбите и прахосването на парите от нашите данъци. Докато не спре плячкосването на еврофондовете за всевъзможни управленски прищевки. Иначе икономиката ще е все на дъното, а българите ще обедняват още и още. А властниците, които мислят само за своето благополучие, ще продължават да са с маски на главите. Само с един отвор – за устата. Да лапат от там.
Иван СТОИЦОВ, с. Кадиево, общ. Родопи
Все още няма коментари