С жена ми Снежана Великова сме кореняци софиянци. Затова никак не ни е безразлично как се развива родният ни град. Не симпатизираме на арх. Петър Диков. Същите негативни чувства буди особата му в нашите близки и десетки приятели. Диков отдавна трябваше да пусне сладкото кресло, на което се беше курдисал и нагло размахваше палката си, необезпокояван от никого. Много строежи - грозотии и отчайващи проекти, негови дела, за жалост израснаха в София. Той твърдо държеше волана и не позволяваше на никого да се меси в пъклените му дела, които досъсипаха навремето спокойния и зелен град.
А сега пък също се дуе като пуяк, както е правил винаги – едва ли не ни наказва, защото великият архитект щял да работи по проекти... в странство. Да върви където си иска, достатъчно се насмука с незаслужени благини край стола на главния столичен архитект. Прав му път на Диков!
Михаил и Снежана Великови, София
Все още няма коментари