Откога снегът посред зима стана „бедствие”  

От началото на миналата седмица сме на снежна вълна. Зима като зима, сняг като сняг. Каквито са били зимите от нашето детство и младост. Ама не по за 2-3 дни, а за по 3-4 месеца. Никой не роптаеше, никой не питаше – абе, до асфалт ли е чисто, или не е. Снегът носеше радост, а не омерзение. Имаше някакъв ред на чистене и хората спокойно посрещаха зимите. Такова чудо, каквото се случва през последните десетилетия, не е било. Снегът винаги е изненадващ, съответните пътни и общински организации все хвърлят всички сили и все се оказват безсилни да се борят с природата. Откога синоптиците говореха за обилни снеговалежи и когато те дойдоха, всички се оказаха неподготвени за тях.

Иначе общинските служители от всички партийни цветове повсеместно се оказаха много чевръсти в глобяването на граждани и собственици на магазини. Щото и да плащаш данъци, ти пак си длъжен да си чистиш пред дома и магазина.
Един старец внучето му го питало какво е това бедствие. Сняг бе, чедо, едно време така му викахме, сега са му сменили името. Това последното е шега от интернет. Само че в разгара на бедствието трябва да се помисли и за после. Когато снеговете се разтопят и започнат да преливат речните корита и язовирните стени. Че тогава да не стане истинско бедствие. И това го знаем и помним, за съжаление.
 
Иван Асенов, София