Оставете ни поне домашната ракийка!  

Имаме малко семейно лозе на близкия баир и от гроздето всяка година си правим домашна ракийка. Същото е правил и моят дядо, и прадядо ми, те са били големи майстори. За да си имаме в дългите зимни вечери и по Коледа нещо за попийване, пък и далеч по-евтино ни излиза, отколкото да купуваме от бакалията. Все ще дойде някой комшия, синовете, внуците – нали трябва стопанинът да сложи на трапезата по една ракия. Жена ми вика, че съм „произвеждал” парцуца, но аз си я харесвам.
Само че както аз, така и комшиите ми варим ракия за последно - вече трябва да броим яки такси за казанчето. По новите правила то събирало не позволените 200 кг грозде, а 250 кг, били сме продавали ракия и така сме печелели сума пари на гърба на държавата. Левче не сме взели с жена ми и съселяните ми от домашната ракия! Просто си я правим за тертипа. Отказахме се от кравата, не можем да й осигурим зоб, зарязахме зайците по същата причина. Останаха ни само 2 кокошки. Сега и ракията ли искате да ни вземете?
 
 
Харалампи Кехайов, с. Горно бърдо