Няма да се скарам с бате Юсеин, спасил ме от глад!

Гледах обобщаващо предаване за президентските избори. Изтъкваше се как избирателите на ДОСТ и ДПС са гласували различно. Ама нали всички гласувахме различно, даже в едно семейство. Признавам си, че в началото и аз се хванах на манипулацията, но от 73 години живея и другарувам с български турци. Бях на 5-6 години, когато бате Юсеин, който работеше земята ни в близкото до града село, пристигаше с каруцата и стоварваше у дома брашно и захар. Вземаше обратно към селото майка с много съдове и след 48 часа я докарваше обратно. От захарното цвекло, което се сееше много в района, правеха маджун. Това е незабравима гъста като мед течност с цвят на горена захар.

Бяха страшни години (1948-1949). Имаше купони за храна и обувки. Бате Юсеин ни спасяваше от глада. Вечеряхме козе сирене, мляко, маджун и орехи. Татко и бате Юсеин бяха по-близки от братя. Но национализираха земите ни и цялото им семейство се изсели в Турция. Вече нямаше какво да работят.

През април 1967 г. бях разпределена като зъболекарка в село Трапище, Разградско. Бях бременна в седмия месец. Къщата ни беше на най-високото – до училището, и затова нямахме вода. Под нас, 20 метра надолу, живееше съседът бай Юсуф. В двора си имаше кладенец. Разрешаваше ни да си наливаме вода по всяко време на денонощието. С два медника и кобилица през рамото моят съпруг д-р Никола Николов носеше на два-три пъти вода от бай Юсуф за нас и за бебето. Три години живяхме в прекрасни отношения със семейството на съседа Юсуф. Аз също съм им помагала с лечение и медицински съвети.

През 1982 г., вече работещи в Свищов, си купихме панелен апартамент в бившата турска махала. Във входа имам много съседи турци. Вече 35 години живеем в разбирателство и взаимопомощ, съпричастни сме на болките и радостите си. Съседът е по-близък от роднина.

Така че партиите нека си имат едно наум: ние няма да се изпокараме помежду си заради техните интереси.

Д-р Райна ХАЛАЧЕВА, Свищов