„Папийонката” от БЧК – веднага на гръцката граница!    

Ситуацията на границата ни с Гърция беше потресаваща. Безумната блокада на гръцките фермери продължи цял месец и едва от броени дни беше вдигната. За колко време, никой не знае. Стотици тежкотоварни камиони не можаха да мръднат от пътя, шофьорите спяха в колите, нямаха вода и храна. Мръсотията около пътя е невиждана, чудно как още не е плъзнала чревна епидемия. Редом с тировете бяха още толкова български леки коли, в които пътуваха цели семейства с деца. Болни от диабет свършиха инсулина, хората с високо кръвно – животоподдържащите хапчета. Имаше опасност от смъртни случаи. Общините в Сандански и Петрич носеха по малко провизии и мънкаха, че може би щели да се включат и хората от БЧК. Може би и щели...

Питам къде бяха засуканите чиновници на тази организация? Ами те, всичките, които търкат бюрата в офиса си на пъпа на София, трябваше да са първи на този остро нуждаещ се от хуманизъм фронт. Начело с безценния си водач, онзи с неизменната папийонка. Дето само сипе брътвежи колко ценна била поверената му институция (естествено, и самият той!), пълна до козирката с връзкари. Там, на границата, денонощно трябваше да дежурят споменатите тунеядци. С вода и закуски и най-вече с чанти, пълни с лекарства. И задължително в екипите им трябваше да има опитни лекари, а не нищо незнаещи и нищо неможещи казионни служители. Иначе що за БЧК е това? Кръст в услуга на нуждаещите се явно не е. Червен – т.е. спешно подаващ ръка за помощ, още повече. Е, поне едно е вярно – български беше и такъв си остава.
 
Панайот Асърджиев, София