Най-добрият човек, когото познавам

Искам да ви разкажа за моята приятелка Мария Христова Славова от Попово, която в момента живее заедно със съпруга си в с. Медовина. Тя наблюдава живота на хората през прозореца, защото е болна от диабет, слага си сама инсулин и се движи с две патерици.

Запознахме се през 1974 г. Родена съм в Търговище, но се наложи да работя по специалността си като ветеринарен фелдшер в ЕОД „Свимес”, Попово. Бях неомъжена, 25-годишна. Наложи се да си търся квартира. Успях да се устроя в една стая без никакво обзавеждане. Нямаше дори легло. Трябваше да купувам всичко от първата заплата. Бях в безизходица, трябваше да спя на земята. Никога няма да забравя жеста на Мария, която с усмивка и без да се замисли, ми предложи легло, което поисках да купя. Бях учудена, когато Марчето каза: „Не искам пари, ще почерпиш от първата заплата”.

Станахме неразделни приятелки и така, в тъги и неволи, сме вече повече от 40 години. Не се предадохме, когато дойде демокрацията, която ни даваше напразни надежди. Бяхме заедно, когато частни фирми купиха свинекомплекса, в който работехме. Бяхме 50-годишни и се принудихме да заминем по селата, да се борим със земята, да отглеждаме животни, за да се изхранваме. Неволята ни сприятели още повече, но и с възрастта ни налегнаха болести.

Реших да поздравя Мария с букет от думи и да й благодаря за всичко добро, което направи за мен.
 
 
Станислава Митева, с. Посабина, община Попово