Двете дъщери и синът й са я освободили от задължението да гледа внуци и Милка започва да пише. Да - да пише, нещо, което никога не е правила преди това. Пише стихове, пише разкази, прави стихотворна рисувалка за деца.
За да натрупа днес доста солидното си творчество като издания и като тираж. “Когато издадох първата си стихосбирка “Пожари негасими”, разказва Милка, аз не знаех с какво се захващам. Навлязох в дълбоки води, а не знаех да плувам. Трябваше да се науча. И аз се учех, мах след мах, през всичките тези години...”
Милка и до днес е благодарна на поета Иван Маринов. Той, моят спасител, казва Милка, ме чакаше на другия бряг и ме караше да държа главата си над водата. Той е човекът, който не ми позволи да потъна... И така до най-новата книга на авторката - сборникът с разкази “Другото лице на живота”. Заглавието звучи и като метафора, и като сигнал за тревогата и отчаянието на много от нас. Защото днес животът ни поднася много изпитания...
Сега Милка Стоянова е в навечерието на своята 70-годишнина, макар че изглежда твърде млада за годините си. В чест на юбилея си подготвя своята изповед в една сборна книга, наречена условно “Избрано”. Избрано от живота, избрано от емоциите, избрано от издаваните й досега книги. Това е, което Милка иска да остави на шестимата си внуци - четири момичета и две момчета.
Надявам се по моя път да тръгне внучката ми Петя, която от малка показа, че има такъв интерес, сподели надеждата си Милка и не пропусна да каже, че е една много щастлива баба...
Все още няма коментари