На Москов му дреме от протестите

Макар че не е много изненадващо, все пак прави впечатление, че освен политиците и техният авангард никой друг не се вълнува от реформи. Реформите на прехода извършиха едно-единствено нещо. Меко казано: смяна на активите. Всичко разграбено попадна в нечии ръце, а ръцете на народа останаха празни.

Сега пак говорим за реформи. Най-вече за съдебна реформа. Какъв ти румънски модел? Който овладее съдебната власт, той ще осъществява оттук нататък преразпределението. Народът разбра и го е грижа единствено за това, че когато атовете се ритат, магаретата страдат.

А страданието е най-непоносимо в разрушителната здравна реформа. Д-р Петър Москов, живата емблема на Реформаторите, просто каза „Не!”. Изобщо не му пука защо се протестира. Правилният въпрос за него е не „Защо”, а „Кой”.

Дали ако лекарите бяха поискали примерно подкрепа от пациентите си и протестът беше по-мащабен, министърът щеше да пита „Кой”? Щеше, разбира се, само че тогава нямаше да има кой да го чуе.
Ама ние не сме солидарни. Ех, ако можехме да бъдем. Не говоря за национални протести. Но защо нито полицаи, нито лекари, военни и майки никога не са били подкрепяни извън своето съсловие? Нали демокрацията е именно това?
 
 
Елена ТОДОРОВА, Варна