Когато бях футболен съдия, е имало случаи някой темпераментен футболист да не сдържи нервите си и с обидни думи да се обърне към арбитрите. Някои се извиняваха след мача. Какво да се прави, спортът е за хора, които се увличат от играта, врят и кипят на терена.
Споделял съм, че и Стоичков е псувал, въпреки че е звезда. Невинаги спортсментството е било на висота. Различни хора има и не може да се очаква всичко да бъде по мед и масло. Който се бои от вълци, не ходи в гората!
Каква беше изненадата ми, когато бивш футболист от едно съседно село след години ме спря и ме заговори. От разказа му стана ясно, че някога ме е обидил на терена с груби думи. Винаги, като ме срещнел след това, минавал на другия тротоар от неудобство. Мислел си, че аз съм запомнил деянието му и все изпитвал неудобство. Откровено му казах, че съм забравил за случая. Така си беше наистина. Имах толкова много мачове като съдия и не можеше всичко да се запомни. Фактът обаче, че този футболист е чувствал притеснение, не му даваше мира.
Случката е пример, че могат да ни се случват и хубави неща, ако, разбира се, и ние сами ги пожелаем и допринасяме за доброто.
Ангел НИКОЛОВ, Исперих