За трета поредна година шофирането по така наречената магистрала „Хемус“ е истинско изпитание за шофьорите. И то пак, когато хората тръгнаха за море. На едно и също място в района на виадуктите и тунелите около Ябланица се образуват километрични задръствания и в двете посоки. Човек има чувството, че за две-три години положението не само че не се подобрява, но става и още по-трагично. Километрични колони и в двете посоки, скорост 10-15 километра. Изглежда, че асфалтът, който е гордостта на управляващите, най-вероятно ще им изяде главата. И какъв е смисълът да се нарича магистрала, след като не отговаря на изискванията и за калпаво шосе.
Дори и там, където няма ремонти, асфалтът е на кръпки, а при скорост над 50-60 км човек има чувството, че се вози в лодка по бурно море. Ако пък си мислите, че кипи усилен денонощен труд, също се лъжете. По 5-6 души се въртят около някакви спрени и неработещи машини и това е. По цялата отсечка от София до Ботевград поне една четвърт от разстоянието се преминава в едното платно, защото другото е напълно затворено. Естествено, със скоростта на охлюв. Имах щастието да премина и през понтонния мост, който военните изградиха в близост до Чомаковци. Съоръжение, което може да изкара акъла на хора с по-слаби нерви. Местните обаче са щастливи, че го имат, защото иначе през 21. век на практика са откъснати от света.
Все още няма коментари