С болка и възмущение възрастните любители на футбола посрещаме началото на поредното футболно първенство. Знае ли гелосаният господинчо, който държи телевизионните права на футболните срещи, че ни лиши от възможността да се радваме на любимия ни спорт и отбор. Нещо, което сме правили през целия си живот. Знае ли, че по селата и малките градчета има много запалени привърженици, които, макар и в напреднала възраст, биха се радвали да следят спортния и футболния живот.
Лишени сме от толкова много неща, защо беше необходимо да ни се отнеме едно от малкото достъпни развлечения. Така било по цял свят. Навсякъде се плащало. Да, но с пенсия от 200-300 лева за кое по-напред. В цяла Западна Европа винаги има по един мач от първенството, който се предава по общодостъпен за всички канал. Толкова ли е трудно това да се случи и у нас, поне един мач. Собствениците нищо няма да загубят, те, така или иначе, ще си приберат парите от рекламите. Още повече че той ще бъде гледан от повече хора.
Чувам, че на така наречения спортен пакет непрекъснато се повишавала цената. Абе, нямат ли наяждане тия хора, бе. На какво прилича това. Държат ни на ниски пенсии, повишават цените на всичко, избиват ни животните, лишени сме от всичко. Ще кажете - какво толкова, тия дъртаци само футболът им е кусурът. Ама не е така. Живи хора сме, не може просто да ни захвърлят ей така.
Кръстю Стоев, Стара Загора