Кунева – унижението за българските учители    

С налагането на Кунева за просветен министър унижението на българските учители, университетски преподаватели и учени, което непрекъснато ескалираше през последните две десетилетия, сякаш достигна и премина един праг на търпимост. То не беше разтуряне на седенки, то не бяха стълбове, първи, втори, трети. Та феодални старчета, та сив сектор в икономиката с частните уроци, какво ли не чухме от управляващите по адрес на образованието и образованите хора.

Неизбежно се налагаше приликата с Бай Ганьо и неговото презрително отношение към учените диванета. Премахването на понятието „робство” вбеси и хората, които нямат нищо общо с образованието и дори не симпатизират на просветните дейци. Този либерален модел на мултикултурализъм, който вече в ЕС подлежи на смазващи критики, е напът да ислямизира люлката на съвременната цивилизация, а у нас тепърва ще процъфтява и ще се налага. Номинирането на Кунева, която е повече европейска, отколкото българска чиновничка, е ясен знак за това.

Най-унизителното в случая е, че не беше потърсен човек за работата, а беше намерена работа на човека. Абсолютно непригодна е Мадам Йес, но за всички е ясно, че нейното присъствие в министерството ще е просто задоволяване на властовата й суета. Повече от очевадно е, че истинският сив кардинал във вземането на управленски решения ще бъде добрият стар познайник на българското учителство Даниел Вълчев. Което само по себе си е преливане от пусто в празно. Но няма и как да бъде, нека да не забравяме, че четенето вече не е на мода. Моделът на Винету е заразителен, а и на Европа не й трябват образовани люде. Историята с бежанците го доказва.
 
 
Петър Павлов, София