Кощунство! Ще събарят паметника на Митко Палаузов  

„Една детска сълза е по-скъпа от целия свят на познанието.”
Ф. М. Достоевски

Преди години Първи април бе ден на загиналите деца от българския фашизъм през 1941-1944 г. На 1 април 1944 г. в местността Осеникова поляна в Габровския Балкан е разкрита от полицията землянката – болница. Там при изключително тежки условия са закарвани ранени и болни партизани, за да починат от естествена смърт, а не от садистични изтезания да бъдат убити. Тогава там са били двама ранени младежи – Минчо Андреев и Иван Петков. Обслужвани били от Ганка Палаузова и нейния син Митко Палаузов – на 13 години, най-малкия партизанин в България.

На Осеникова поляна при първите изстрели майката Ганка вика: „Тук има дете!”. Палачът Русчо Тончев Русчев знае, че за всяка глава се полага награда 50 000 лв. и стреля с картечница до ликвидирането на безпомощните в землянката. После с бомби разгромява всичко и землянката става гроб на младежите и детето.

Далеч от представите за тази драма, съвременници възкликват: „Какъв герой е Митко?”. А Митко на 13 години, при нощни акции по селата, на събрания е рецитирал стихотворенията на Христо Смирненски – „Москва”, „Червените ескадрони” и „Северният Спартак”. Същевременно в една дупка в планинската земя, където лежат двама младежи с рани, една жена и малкият Митко трябва от близкото изворче да им носи вода, да превързва рани (ако има с какво), да ги храни с хляб от няколко дена, малко сланина... В землянката няма осветление, отопление, няма легла, а клончета, покрити с две черги. Сега обаче има циничен нагон да се рушат паметници с цел заличаване на миналото и да се самовеличаят съвременните властници.

Така кощунствено габровски граждани са събрали подписи за премахване паметника на Митко Палаузов с мотив, че с пищова възбуждал агресия сред учениците. Истина е, че паметникът съществува десетилетия, а от няколко години се възбуди агресия с физическа разправа на родители към учители, на ученици към учители, агресия между самите ученици.

От тези явления се възмущават и английски граждани, живущи в България. Те добре помнят хитлеристките бомбардировки над Лондон и други градове в страната. Така например живущите в с. Крушево, Севлиевско, Джонатан Тейлър – бивш радиоводещ от Уелс, и съпругата му се запознали през 2013 г. с потомък от семейството на 13-годишния Митко Палаузов. Срещата станала в родното място на Митко – с. Енев рът, Севлиевска община. Журналистът се запознал с намеренията и мотивите за премахването на паметника, както и на други такива. Дж. Тейлър протестира, като написва „Песен за Митко Палаузов”. Същият е написал и в имейла си: „Докато цяла Европа празнува 70 години от освобождението от фашизма, България отрича приноса на собствените си антифашисти. Най-срамното е, че Митко Палаузов е просто едно дете на 13 години, а не партизански боец, той е дете, жертва на фашизма”.

Нещо уникално за българския фашизъм е, че е убил 250 деца до 17-годишна възраст, от които 24 - от 2 до 13 години. От Белица децата Васил и Сава Кокарешкови са заклани на 7 юли 1944 г., насечени и хвърлени на зверовете. Николчо Здравков Чампоев – на 2 години от Русе, разстрелян с майка си и дядо си. На 20 декември 1943 г. в с. Ястребино, Търговищко, от разстреляните 18 души 6 са деца. Прекършената съдба на стотиците деца от самозабравилите се и бездушни фашистки палачи, неизживяните детски мечти и ужасени сълзи ни задължават да не позволяваме тяхната забрава и ни мотивират да почитаме тяхната памет!
 
Автор: Митко Гълъбов, председател на Общинската организация на ПП „Българската пролет” и член на ръководството на Българския антифашистки съюз, Севлиево