Комшията ми Стефан С. е много предприемчив млад човек и винаги съм се възхищавал от него. Защото е зареден с енергия и хъс за работа. Търси и намира нишата, от която може да изкара честни пари.
Така по време на дългата блокада на границата ни от гръцките фермери Стефчо мълниеносно организира „ходеща закусвалня”. Със съпругата си нощем почти не спяха, а печаха банички, в ранни зори приготвяха сандвичи с лютеница и домашно сирене. А за баш мераклиите шофьори опаковаха в найлон сланинка с туршийка. И потегляха с раздрънканата си кола към границата, където въртяха луд бизнес.
Сега, след кървавите атентати в Турция и Брюксел, когато и у нас стана опасно да отидеш дори до съседния град, Стефчо реши да шие бронежилетки. Е, няма да са досущ като фабричните полицейски, но пак ще вършат работа. Каза, че приятели му донесли от Украйна някаква специална непробиваема материя, дето я ползвали само военните. И заедно с жена си шият жилетки като луди в мазето. Но работят само по поръчка – вече 20 души са се записали при Стефчо за жилетки. Цената им е 80 лв. Едно семейство от Петр е поръчало и за тъщата със специални размери, защото жената тежи 150 кг.
Ивайло Гайтанджиев, Кюстендил