Комшиите ме тормозят, убиха ми 5 животни

Сърцето ми кърви, душата ми страда. На 62 години съм, с хуманна професия. Живота си минах сама – съпругът ми почина млад. Останахме без деца.

Живея в къща в софийски квартал. Откакто съм сама, комшиите ме тормозят дългогодишно, целенасочено и системно. Мислех, че е временно. Мислех, че като си мълча, ще спрат. Не им обръщах внимание. Но те стават все по-нагли. Убиха ми пет животни, чупят керемидите, влизат в двора и крадат. Преместват граничните колове. Няма оправия.

Понеже се пенсионирах по болест, пенсията ми е малка и едва свързвам двата края. Реших да дам една стая под наем. В началото беше добре, но в последните години съседите настройват и квартирантите срещу мен. Те започват да не си плащат наема, крадат, лъжат, чупят. Принуждавам се да ги гоня, но оставам на минус. Така – много пъти.

Вече нямам сили. На всичкото отгоре от непрекъснатия тормоз развих и паническо разстройство – страхова невроза. Имам нужда от непрекъснато присъствие, за да съм спокойна за живота и имуществото си, за двете си кученца.

Къщата ми е за ремонт, покъщнината е повредена. Всичко е събирано с много труд. Боли ме душата, като гледам. Пари нямам даже за лечение, камо ли за обновяване – откъде. Имам и натрупани многогодишни данъци.

Колко хубаво щеше да е, ако имах до себе си жена или мъж, които да се грижат за мен. Готова съм да дам една стая без наем – само да си плаща консумативите. Така и аз ще съм спокойна, и те ще са добре.
 
Василка ХЛЕБАРСКА, София