Кирил Домусчиев трови футбола

В последните години българското футболно първенство все повече започва да прилича на претоплена манджа. Един и същ неизменен шампион, постигащ победите си по един и същи начин. И ако в началото лудогорци категорично надиграваха съперниците си и печелеха с футболни достойнства, напоследък прави впечатление ярката подкрепа на съдиите, които винаги слагат по едно рамо. За съжаление, това наистина лишава първенството от  интрига, убива футбола и гони зрителите от стадионите. Последният пример е безобразното съдийство на мача „Левски”-„Лудогорец” в София.

Вездесъщият Кирил Домусчиев, който наскоро обяви, че за участвали в протести срещу управлението той работа няма, вероятно по същия начин действа и във футболния съюз. Затова и съдиите излизат да ръководят мачовете като наплашени кутрета с подвити опашки. Като знаем какъв работодател е Домусчиев, превърнал могъщия някога български морски флот в жалки остатъци от няколко полупродънени корита, можем само да гадаем накъде е повел и футбола ни.

Между другото, на никого не му стана ясно как се намърда той във футболния ни съюз. И как се превърна в най-могъщия фактор там. И не е ли парадоксален фактът, че в последния мач на националите ни имаше само един представител на лудогорските „орли”. И той се представи най-слабо. Няма да споменаваме името му от уважение към момчето - все пак българин е. В последните една-две години очевидно и в Разград нещо не е наред. Отборът скърца, макар и по шампионски, идват треньорски рокади. Дойдоха и първите смешни загуби от слаби противници в Европа, слаби мачове във вътрешното първенство. Очевидно е едно износване, а и липсата на интрига демотивира играчите. И тогава идва на помощ съдийският слугинаж. На тези хора надали им се плаща, за да свирят така. Те го правят по вътрешно убеждение, от страх. И това е най-страшното, краят на футбола.
 
Теодор Борисов, Варна