Къде изчезна писателят Брендо

Не че сме цъфнали и вързали в някоя друга област, но и в литературата е вакханалия и странен бъркоч. То не бяха „нови варвари“ от Евгений Дайнов, не бяха „орди“ от Тошо Тошев, „хаври“ от Захари Карабашлиев.

Неотдавна и мутрата от ъндърграунда Брендо написа книга. Самия него физически го няма, но писмовният му труд „Съзирам душата на България” живее пълнокръвния си досег до читателската аудитория.

Всъщност, като се замисли човек, това си е действително новост в литературната практика и традиция на родината ни. От Дядо Вазов насам, а и преди няма баш писател наркотрафикант.

Пък Евелин Банев-Брендо е екзотичен и защото успя да се измъкне от българското правосъдие. И така – никой у нас не знае къде е Брендо, но пък се знае какво прави – пише книги. От бегъл прочит на труда му става ясно, че главен герой в творбата  е Максим, срещу когото се водят дела за наркотрафик в няколко европейски държави. Затворът обаче го приземява и той решава да се промени. Отдава се на физически и духовни практики, медитира, пише стихове.

Ами да, затова го няма Брендо – нужно му е творческото уединение на твореца, за да реализира героите си. И като знаем колко много мутри се нароиха през 90-те години, можем да сме спокойни за литературното си бъдеще. Затова сигурно ги няма и похитителите на синчето на Тони Златков. Нищо чудно и те след месец-два да ни зарадват с някой бестселър.
 
Христо ГОСПОДИНОВ, Трявна